Нямам думи...
И мълча от безсилие.
Накъде отиваме , Господи ?
Светът отново е луд.
Идрънка оръжие.
А псетата на войната
вият на смърт.
И майките на неродените
се смеят в екстаз,
сякаш живеят в друг свят.
И не виждат косата ,
заточена, що чака синовете им..
Тежко на ония, дето виждат.
И плачат, и жалят.
А отвъд черния хоризонт,
зад черните облаци бавно
се сбират ята лешояди.
Сред грозния смях на хиените.
Мирише на барут.
И на леш.
На война ми мирише !
Иде сетния час.
Часът на последната битка.
© Живко Делчев Все права защищены