21.12.2012 година по Календара на Маите...
С ъ н у в а х : цялата Земя във огън,
пълзеше облак с дим и прах
и птици побеснели от тревога
като летящи огньове видях;
Светът разбра със ужас, че е мъртав-
валеше от умрели птици дъжд
и ровеха Земята мъртви къртове,
и Вятърът издъхна- отведнъж;
а въздухът гореше в морав пламък-
и може би, дори красиво бе
как светеше напеченият камък
в сияние на залезно небе;
излизаха от земната утроба
и мъртвите, подгонени без жал
на огъня от съскащата злоба,
и гърчеше се гущер изпълзял;
морето бе като казан завряло
и рибите ридаеха със глас,
а Слънцето в зенита беше спряло:
да няма Време идващо след нас...
И само Тишината се размърда,
макар да бе разкъсана до кръв,
че от Безкрая, закъсняло твърде,
крещеше Някой...
-Ала кой?..Какъв?..
.................................................................
...Но изведнъж по мъртвата планета
едно дете изтича за игра
и пръсна свежи, алени лалета
(детето беше мойта дъщеря)-
Света погледна с обич във очите,
а Слънцето за миг го позлати:
и стана чудо- с птиците, с тревите-
Ж и в о т ъ т значи, тук ще продължи!..
д-р Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados