25.04.2012 г., 11:00

21.12.2012 година по Календара на Маите...

761 0 1

 

 

                        21.12.2012 година по Календара на Маите...

 

С ъ н у в а х :  цялата Земя във огън,

пълзеше облак с дим и прах

и птици побеснели  от тревога

като летящи огньове видях;

Светът разбра със ужас, че е мъртав-

валеше от умрели птици дъжд

и ровеха Земята мъртви къртове,

и Вятърът издъхна- отведнъж;

а въздухът гореше в морав пламък-

и може би, дори красиво бе

как  светеше напеченият камък

в сияние на залезно небе;

излизаха от земната утроба

и мъртвите, подгонени без жал 

на огъня от съскащата злоба,

и гърчеше се гущер изпълзял;

морето бе като казан завряло

и рибите ридаеха със глас,

а Слънцето в зенита беше спряло:

да няма Време идващо след нас...

И само Тишината се размърда,

макар да бе разкъсана до кръв,

че от Безкрая, закъсняло твърде,

крещеше Някой...

          -Ала кой?..Какъв?..

.................................................................

...Но изведнъж по мъртвата планета

едно дете изтича за игра

и пръсна свежи, алени лалета

(детето беше мойта дъщеря)-

Света погледна с обич във очите,

а Слънцето за миг го позлати:

и стана чудо- с птиците, с тревите-

Ж и в о т ъ т  значи, тук ще продължи!..

 

                                д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...