25 апр. 2012 г., 11:00

21.12.2012 година по Календара на Маите...

763 0 1

 

 

                        21.12.2012 година по Календара на Маите...

 

С ъ н у в а х :  цялата Земя във огън,

пълзеше облак с дим и прах

и птици побеснели  от тревога

като летящи огньове видях;

Светът разбра със ужас, че е мъртав-

валеше от умрели птици дъжд

и ровеха Земята мъртви къртове,

и Вятърът издъхна- отведнъж;

а въздухът гореше в морав пламък-

и може би, дори красиво бе

как  светеше напеченият камък

в сияние на залезно небе;

излизаха от земната утроба

и мъртвите, подгонени без жал 

на огъня от съскащата злоба,

и гърчеше се гущер изпълзял;

морето бе като казан завряло

и рибите ридаеха със глас,

а Слънцето в зенита беше спряло:

да няма Време идващо след нас...

И само Тишината се размърда,

макар да бе разкъсана до кръв,

че от Безкрая, закъсняло твърде,

крещеше Някой...

          -Ала кой?..Какъв?..

.................................................................

...Но изведнъж по мъртвата планета

едно дете изтича за игра

и пръсна свежи, алени лалета

(детето беше мойта дъщеря)-

Света погледна с обич във очите,

а Слънцето за миг го позлати:

и стана чудо- с птиците, с тревите-

Ж и в о т ъ т  значи, тук ще продължи!..

 

                                д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....