21 ноември

21 nov 2017, 11:23

Poesía

1834 0 2

Ти не разбираш моята обич към теб

каква е.

Тя е плод, който зрее в душата.

Тя е път, който води в безкрая –

отпечатък на дълг и отплата.

Ти не разбираш!

Гласовете на хората слушаш.

Търсиш лек и утеха за моята обич.

А единствено намираш покруса,

а нейната пазва не топли.

Все се мъча към теб да протегна

не ръката, сърцето си

в пулса на времето.

Жезъл с лице на търпение

да впия здраво на стремето.

Колко живот ни остава, незная?!

Само Бог би могъл да ни каже.

И не моля дори за признание

ни за теб, ни за себе си даже...

Днес е празник, душите ликуват!

Чистотата е лекът целебен.

Тя с пари не се купува,

но е жизнено потребна.

Диана Иванова /дианнна/

21.11.2017 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.