21 нояб. 2017 г., 11:23

21 ноември

2.3K 0 2

Ти не разбираш моята обич към теб

каква е.

Тя е плод, който зрее в душата.

Тя е път, който води  в безкрая –

отпечатък на дълг и отплата.

 

Ти не разбираш!

Гласовете на хората слушаш.

Търсиш лек  и утеха за моята обич.

А единствено  намираш покруса,

а нейната пазва не топли.

 

Все се мъча към теб да протегна

не ръката, сърцето си

в пулса на времето.

Жезъл с лице на търпение

да впия здраво на стремето.

 

Колко живот ни остава, незная?!

Само Бог би могъл да ни каже.

И не моля дори за  признание

ни за теб, ни за себе си даже...

 

Днес е празник, душите ликуват!

Чистотата е лекът целебен.

Тя с пари не се купува,

но е жизнено потребна.

 

Диана Иванова /дианнна/

 

21.11.2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...