21.11.2017 г., 11:23

21 ноември

2.3K 0 2

Ти не разбираш моята обич към теб

каква е.

Тя е плод, който зрее в душата.

Тя е път, който води  в безкрая –

отпечатък на дълг и отплата.

 

Ти не разбираш!

Гласовете на хората слушаш.

Търсиш лек  и утеха за моята обич.

А единствено  намираш покруса,

а нейната пазва не топли.

 

Все се мъча към теб да протегна

не ръката, сърцето си

в пулса на времето.

Жезъл с лице на търпение

да впия здраво на стремето.

 

Колко живот ни остава, незная?!

Само Бог би могъл да ни каже.

И не моля дори за  признание

ни за теб, ни за себе си даже...

 

Днес е празник, душите ликуват!

Чистотата е лекът целебен.

Тя с пари не се купува,

но е жизнено потребна.

 

Диана Иванова /дианнна/

 

21.11.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...