Ти не разбираш моята обич към теб
каква е.
Тя е плод, който зрее в душата.
Тя е път, който води в безкрая –
отпечатък на дълг и отплата.
Ти не разбираш!
Гласовете на хората слушаш.
Търсиш лек и утеха за моята обич.
А единствено намираш покруса,
а нейната пазва не топли.
Все се мъча към теб да протегна
не ръката, сърцето си
в пулса на времето.
Жезъл с лице на търпение
да впия здраво на стремето.
Колко живот ни остава, незная?!
Само Бог би могъл да ни каже.
И не моля дори за признание
ни за теб, ни за себе си даже...
Днес е празник, душите ликуват!
Чистотата е лекът целебен.
Тя с пари не се купува,
но е жизнено потребна.
Диана Иванова /дианнна/
21.11.2017 г.
© Диана Иванова Всички права запазени