Nov 21, 2017, 11:23 AM

21 ноември

  Poetry
2.3K 0 2

Ти не разбираш моята обич към теб

каква е.

Тя е плод, който зрее в душата.

Тя е път, който води  в безкрая –

отпечатък на дълг и отплата.

 

Ти не разбираш!

Гласовете на хората слушаш.

Търсиш лек  и утеха за моята обич.

А единствено  намираш покруса,

а нейната пазва не топли.

 

Все се мъча към теб да протегна

не ръката, сърцето си

в пулса на времето.

Жезъл с лице на търпение

да впия здраво на стремето.

 

Колко живот ни остава, незная?!

Само Бог би могъл да ни каже.

И не моля дори за  признание

ни за теб, ни за себе си даже...

 

Днес е празник, душите ликуват!

Чистотата е лекът целебен.

Тя с пари не се купува,

но е жизнено потребна.

 

Диана Иванова /дианнна/

 

21.11.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...