8 jun 2007, 18:38

21 век

  Poesía
1K 0 2
В едно село много отдавна
имало един опак човек.
Не приел той съдбата коварна -
решил да отиде в 21 век.
И напук на всякаква физика,
стегнал багажа и тръгнал на път.
Срещнал жена, потънала в мистика,
която мечтата му превърнала в плът.
За месец живял във Америка,
под формата на някъв си прът.
И върнал се в село човекът, сломен.
И чудел се какво да разкаже.
Накрая решил да е откровен,
да не лъже ни най-малко даже:
“Гледам - сбрало се мало и голямо
да гледа едно обикновено рало.
На тез хора уж всичко им било ясно,
а все са хванати натясно.
Речта им, да ви кажа, доста куца
не са чували нищо за писана каруца.
По цел ден се тресат във своите автомобили,
които вдигат шум като стадо бясни камили.
А за компитера немам думи,
уж му говориш, а то ти се пули,
Голотата там май е на почит,
а любовта е скучна след първия прочит.
Жените все си купуват сандали
и обсъждат местните светски скандали.
Мъжете пък ритат някаква си топка:
Уж за чест го правят (май нещо им хлопка).”
И след таз изповед заключил човека:
“ Не е за живеене след 3 века,
място за дишане даже не остава,
а животните са потънали в забрава.
Май е най-добре ралото да хващам сега,
че май не помни що е почва и що е земя”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...