8 jun 2007, 18:38

21 век

  Poesía
1K 0 2
В едно село много отдавна
имало един опак човек.
Не приел той съдбата коварна -
решил да отиде в 21 век.
И напук на всякаква физика,
стегнал багажа и тръгнал на път.
Срещнал жена, потънала в мистика,
която мечтата му превърнала в плът.
За месец живял във Америка,
под формата на някъв си прът.
И върнал се в село човекът, сломен.
И чудел се какво да разкаже.
Накрая решил да е откровен,
да не лъже ни най-малко даже:
“Гледам - сбрало се мало и голямо
да гледа едно обикновено рало.
На тез хора уж всичко им било ясно,
а все са хванати натясно.
Речта им, да ви кажа, доста куца
не са чували нищо за писана каруца.
По цел ден се тресат във своите автомобили,
които вдигат шум като стадо бясни камили.
А за компитера немам думи,
уж му говориш, а то ти се пули,
Голотата там май е на почит,
а любовта е скучна след първия прочит.
Жените все си купуват сандали
и обсъждат местните светски скандали.
Мъжете пък ритат някаква си топка:
Уж за чест го правят (май нещо им хлопка).”
И след таз изповед заключил човека:
“ Не е за живеене след 3 века,
място за дишане даже не остава,
а животните са потънали в забрава.
Май е най-добре ралото да хващам сега,
че май не помни що е почва и що е земя”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...