21 ene 2020, 7:54  

Двадесет и първи век

  Poesía
464 0 0

Странно е да си човек,
в двадесет и първи век!

В космоса туристи води,
по земята гладен ходи,
как това да обясни,
някой без да притесни?

 

Странно е да си човек,
в двадесет и първи век!

Слабият – от силни мачка,
болният за здрави бачка,
и нарича се разумен,
щом държи като безумен.

 

Странно е да си човек,
в двадесет и първи век!

Бога моли, Дявол таче,
брата мами за да влаче,
как това да се разбира,
щом ума не го побира?

 

Странни хора, странни нрави,
мъдри времето не прави!

Срамно е да си човек,
в двадесет и първи век!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...