Над пръстта ти аз ще легна,
ще изместя камъка с ръка.
Дъхът ти нежно ще усетя,
впил се силно във плътта.
Очите пламенни ще видя,
в поглед скрили любовта,
но гласа не ще го чуя -
макар до тебе да стоя.
Над пръстта ти аз ще седна,
ще вперя поглед във света
и когато теб не ще намеря -
ще се влюбя в любовта.
Ще жадувам и копнея,
но за миг не ще се спра -
ще се моля, гневно ще живея,
ще сме заедно в смъртта...
Над пръстта ти ще погледна,
ще видя кътче самота -
ще чакам и ще дебна
да ме поканиш у дома.
Тихо в гроба ти ще легна -
за да разкажа на света:
"Аз без теб не ще живея,
щом сме заедно в смъртта!"
© Мария Христова Todos los derechos reservados