May 16, 2010, 10:49 PM

***

  Poetry » Love
935 0 0

Над пръстта ти аз ще легна,
ще изместя камъка с ръка.
Дъхът ти нежно ще усетя,
впил се силно във плътта.
Очите пламенни ще видя,
в поглед скрили любовта,
но гласа не ще го чуя -
макар до тебе да стоя.


Над пръстта ти аз ще седна,
ще вперя поглед във света
и когато теб не ще намеря -
ще се влюбя в любовта.
Ще жадувам и копнея,
но за миг не ще се спра -
ще се моля, гневно ще живея,
ще сме заедно в смъртта...

Над пръстта ти ще погледна,
ще  видя кътче самота -
ще чакам и ще дебна
да ме поканиш у дома.
Тихо в гроба ти ще легна -
за да разкажа на света:
"Аз без теб не ще живея,
щом сме заедно в смъртта!"
   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...