16 мая 2010 г., 22:49

***

934 0 0

Над пръстта ти аз ще легна,
ще изместя камъка с ръка.
Дъхът ти нежно ще усетя,
впил се силно във плътта.
Очите пламенни ще видя,
в поглед скрили любовта,
но гласа не ще го чуя -
макар до тебе да стоя.


Над пръстта ти аз ще седна,
ще вперя поглед във света
и когато теб не ще намеря -
ще се влюбя в любовта.
Ще жадувам и копнея,
но за миг не ще се спра -
ще се моля, гневно ще живея,
ще сме заедно в смъртта...

Над пръстта ти ще погледна,
ще  видя кътче самота -
ще чакам и ще дебна
да ме поканиш у дома.
Тихо в гроба ти ще легна -
за да разкажа на света:
"Аз без теб не ще живея,
щом сме заедно в смъртта!"
   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...