16.05.2010 г., 22:49

***

937 0 0

Над пръстта ти аз ще легна,
ще изместя камъка с ръка.
Дъхът ти нежно ще усетя,
впил се силно във плътта.
Очите пламенни ще видя,
в поглед скрили любовта,
но гласа не ще го чуя -
макар до тебе да стоя.


Над пръстта ти аз ще седна,
ще вперя поглед във света
и когато теб не ще намеря -
ще се влюбя в любовта.
Ще жадувам и копнея,
но за миг не ще се спра -
ще се моля, гневно ще живея,
ще сме заедно в смъртта...

Над пръстта ти ще погледна,
ще  видя кътче самота -
ще чакам и ще дебна
да ме поканиш у дома.
Тихо в гроба ти ще легна -
за да разкажа на света:
"Аз без теб не ще живея,
щом сме заедно в смъртта!"
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...