23 ago 2006, 1:24

23 август - посветено

  Poesía
927 0 12

Не зная, дали ще се срещнем,

някога, в друг наш живот,

но чувствам го, силно усещам.

От вас аз почерпих любов.

 

Живота от вас съм взела

и нося от вас доброта,

и  първите ласки поела,

и  първите нежни слова.

 

Не зная с какво съм успяла

съдбата така да смиля,

че  тя да ми прати в замяна

възможност до вас да вървя.

 

От вас да науча за всичко,

което света ще ми прати.

А вие - искате нещо едничко -

детето ви днес да не пати

 

Какво ли  мога в отплата

на  вас да  даря - за медали

Изричам молба - във живота

до мен да сте, живи и здрави.

 

Не зная дали съм ви срещала

във друг мой живот или не,

но винаги аз съм усещала.

Днес  казвам ви думи две:

 

Обичам ви - казвам  кратко.

Обичам ви от сърце и душа!

Обичам ви, мамо и татко!

Обичам ви…  и  благодаря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички вас за коментарите.
    Благодаря че прочетохте моето откровение.

    Ей мамо как така "...че отново ме разплака"
    ама какво ще си помислят хората,недей така.
    А ти кога успя толкова бързо да го прочетеш?
    Радвам се че ти хареса,и на татко да го дадеш.
    Днес трийсет и шест години от сватбения ден,
    бъдете живи,здрави,винаги заедно и все до мен.
    Обичам ви !!!


    Поздрав и усмивка за всички вас приятели
  • Много искрен и трогателен стих, Етчи! Родителите заслужават! Поздравче!
  • Прекрасно изказана благодарност към тези които ни обичат най безусловно! поздрав
  • Хубаво е и с любов! Поздравче
  • Поздравления! Много силни чувства и силен стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...