23 авг. 2006 г., 01:24

23 август - посветено

932 0 12

Не зная, дали ще се срещнем,

някога, в друг наш живот,

но чувствам го, силно усещам.

От вас аз почерпих любов.

 

Живота от вас съм взела

и нося от вас доброта,

и  първите ласки поела,

и  първите нежни слова.

 

Не зная с какво съм успяла

съдбата така да смиля,

че  тя да ми прати в замяна

възможност до вас да вървя.

 

От вас да науча за всичко,

което света ще ми прати.

А вие - искате нещо едничко -

детето ви днес да не пати

 

Какво ли  мога в отплата

на  вас да  даря - за медали

Изричам молба - във живота

до мен да сте, живи и здрави.

 

Не зная дали съм ви срещала

във друг мой живот или не,

но винаги аз съм усещала.

Днес  казвам ви думи две:

 

Обичам ви - казвам  кратко.

Обичам ви от сърце и душа!

Обичам ви, мамо и татко!

Обичам ви…  и  благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички вас за коментарите.
    Благодаря че прочетохте моето откровение.

    Ей мамо как така "...че отново ме разплака"
    ама какво ще си помислят хората,недей така.
    А ти кога успя толкова бързо да го прочетеш?
    Радвам се че ти хареса,и на татко да го дадеш.
    Днес трийсет и шест години от сватбения ден,
    бъдете живи,здрави,винаги заедно и все до мен.
    Обичам ви !!!


    Поздрав и усмивка за всички вас приятели
  • Много искрен и трогателен стих, Етчи! Родителите заслужават! Поздравче!
  • Прекрасно изказана благодарност към тези които ни обичат най безусловно! поздрав
  • Хубаво е и с любов! Поздравче
  • Поздравления! Много силни чувства и силен стих!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...