15 ene 2021, 7:52

Скулпторът 

  Poesía » Otra
370 1 8

Под длетото прехвърчат искри,

оживява студеният камък.

Проговаря, извиква, крещи

и разпръсва край себе си пламък.

 

А Маестрото дъх притаява,

като рожба едничка го милва.

От кръвта си до капка дарява,

вечността, тя навеки ги слива.

 

След година, след десет, след век,

той, художникът, Горе, ще грее!

А до камъкът стар, ще приседне човек

и Маестрото жив ще е, все, ще живее!

 

 

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??