Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
Jan 15, 2021, 7:52 AM

Скулпторът 

  Poetry » Other
369 1 8

Под длетото прехвърчат искри,

оживява студеният камък.

Проговаря, извиква, крещи

и разпръсва край себе си пламък.

 

А Маестрото дъх притаява,

като рожба едничка го милва.

От кръвта си до капка дарява,

вечността, тя навеки ги слива.

 

След година, след десет, след век,

той, художникът, Горе, ще грее!

А до камъкът стар, ще приседне човек

и Маестрото жив ще е, все, ще живее!

 

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??