Една история за истинската любов... болката... и тънката граница между тях...
Когато те видях за първи път, сякаш ослепях.
Исках да те накарам да ме обичаш така, както аз,
но не можах,
исках да прекарам остатъка от живота си, обичайки те,
както сега.
Ако това означаваше да загубя всичко, казвах -
нека бъде така.
Ревността бе безпощадна,
тя ме убиваше и сякаш в мен нещо бавно умираше.
Когато не беше до мен, ме караше от теб да се отричам,
а когато беше до мен, ме принуждаваше да те обичам.
Знам, че вината беше моя.
Аз сгреших!
Просто търсех начин, но късно го открих.
Съжалявам за всички прегръдки и целувки,
които от страх не допуснах.
Но аз съм хлапето, което още в теб е влюбено
и никога няма да си простя това, че те изпуснах.
Сега искам болката да спре,
но не спира,
а любовта ми към теб не расте, а умира…
© Методи Todos los derechos reservados