4 dic 2009, 22:47

* * *

462 0 0

 

 Една история за истинската любов... болката... и тънката граница между тях...

 

Когато те видях за първи път, сякаш ослепях. 

Исках да те накарам да ме обичаш така, както аз,

но не можах,

исках да прекарам остатъка от живота си, обичайки те,

както сега. 

Ако това означаваше да загубя всичко, казвах -

нека бъде така.

Ревността бе безпощадна,

тя ме убиваше и сякаш в мен нещо бавно умираше.

Когато не беше до мен, ме караше от теб да се отричам,

а когато беше до мен, ме принуждаваше да те обичам.

Знам, че вината беше моя. 

Аз сгреших!

Просто търсех начин, но късно го открих.

Съжалявам за всички прегръдки и целувки,

които от страх не допуснах.

Но аз съм хлапето, което още в теб е влюбено

и никога няма да си простя това, че те изпуснах.

Сега искам болката да спре,

но не спира,

а любовта ми към теб не расте, а умира…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Методи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...