Dec 4, 2009, 10:47 PM

* * *

  Poetry » Love
464 0 0

 

 Една история за истинската любов... болката... и тънката граница между тях...

 

Когато те видях за първи път, сякаш ослепях. 

Исках да те накарам да ме обичаш така, както аз,

но не можах,

исках да прекарам остатъка от живота си, обичайки те,

както сега. 

Ако това означаваше да загубя всичко, казвах -

нека бъде така.

Ревността бе безпощадна,

тя ме убиваше и сякаш в мен нещо бавно умираше.

Когато не беше до мен, ме караше от теб да се отричам,

а когато беше до мен, ме принуждаваше да те обичам.

Знам, че вината беше моя. 

Аз сгреших!

Просто търсех начин, но късно го открих.

Съжалявам за всички прегръдки и целувки,

които от страх не допуснах.

Но аз съм хлапето, което още в теб е влюбено

и никога няма да си простя това, че те изпуснах.

Сега искам болката да спре,

но не спира,

а любовта ми към теб не расте, а умира…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Методи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...