9 jun 2008, 6:07

* * *

  Poesía » Otra
941 0 1
Стоя на ръба на пропастта, колко болка има в мене,
ела и премахни, къде си, къде замина?
Гледам тъй безжизнено, останал без капка вяра,
ела и влей вяра, къде си, къде замина?

Как стигнахме до тук, непознати,
разминаваме са на улицата, дори не се поглеждаме.
Поредното ми позвъняване, поредното ти отказване,

дори не ми остави възможност да ти обясня.
Дори не ме изслуша, а наскърби и захвърли,
дори шанс не ми даде да ти се докажа!

Ето, краят е близо, ще направя крачката,
ще сложа край на всичко, ще се излекувам!
Крачка напред, писък и един живот си замина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Benifios Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • просто не е било писано, Божидаре... намери сили и изправи главата си!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...