9.06.2008 г., 6:07

* * *

929 0 1
Стоя на ръба на пропастта, колко болка има в мене,
ела и премахни, къде си, къде замина?
Гледам тъй безжизнено, останал без капка вяра,
ела и влей вяра, къде си, къде замина?

Как стигнахме до тук, непознати,
разминаваме са на улицата, дори не се поглеждаме.
Поредното ми позвъняване, поредното ти отказване,

дори не ми остави възможност да ти обясня.
Дори не ме изслуша, а наскърби и захвърли,
дори шанс не ми даде да ти се докажа!

Ето, краят е близо, ще направя крачката,
ще сложа край на всичко, ще се излекувам!
Крачка напред, писък и един живот си замина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • просто не е било писано, Божидаре... намери сили и изправи главата си!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...