Стоя на ръба на пропастта, колко болка има в мене,
ела и премахни, къде си, къде замина?
Гледам тъй безжизнено, останал без капка вяра,
ела и влей вяра, къде си, къде замина?

Как стигнахме до тук, непознати,
разминаваме са на улицата, дори не се поглеждаме.
Поредното ми позвъняване, поредното ти отказване,

дори не ми остави възможност да ти обясня.
Дори не ме изслуша, а наскърби и захвърли,
дори шанс не ми даде да ти се докажа!

Ето, краят е близо, ще направя крачката,
ще сложа край на всичко, ще се излекувам!
Крачка напред, писък и един живот си замина!