alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
29 ago 2015, 19:26

*** 

  Poesía » Otra
333 0 0

Една жена

в дъжда вървеше

и със стъпки плахи

 сълзите на небето

заобикаляше.

И пътят някак просветляваше

от добротата ù,

дискретно премълчавана.

Какво от туй,

че пусто бе на улицата?

В чадъра

своите криле откриваше.

© Татяна Александрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??