alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
Aug 29, 2015, 7:26 PM

*** 

  Poetry » Other
287 0 0

Една жена

в дъжда вървеше

и със стъпки плахи

 сълзите на небето

заобикаляше.

И пътят някак просветляваше

от добротата ù,

дискретно премълчавана.

Какво от туй,

че пусто бе на улицата?

В чадъра

своите криле откриваше.

© Татяна Александрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??