alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
29.08.2015 г., 19:26 ч.

*** 

  Поезия » Друга
332 0 0

Една жена

в дъжда вървеше

и със стъпки плахи

 сълзите на небето

заобикаляше.

И пътят някак просветляваше

от добротата ù,

дискретно премълчавана.

Какво от туй,

че пусто бе на улицата?

В чадъра

своите криле откриваше.

© Татяна Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??