***

29.08.2015 г., 19:26 ч.

Поезия » Друга

365 0 0

Една жена
в дъжда вървеше
и със стъпки плахи
сълзите на небето
заобикаляше.
И пътят някак просветляваше
от добротата ù,
дискретно премълчавана.
Какво от туй,
че пусто бе на улицата?
В чадъра
своите криле откриваше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения