alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
29 авг. 2015 г., 19:26

*** 

  Поэзия » Другая
334 0 0

Една жена

в дъжда вървеше

и със стъпки плахи

 сълзите на небето

заобикаляше.

И пътят някак просветляваше

от добротата ù,

дискретно премълчавана.

Какво от туй,

че пусто бе на улицата?

В чадъра

своите криле откриваше.

© Татяна Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??