24 may 2009, 15:26  

24-ти май

  Poesía » Civil
1.9K 1 12

 

На този ден привеждаме глави,
пред двама братя, българи велики,
с обич вием многоцветни венци,
в очите ни сбъднато небе блести.
Радост красива в сърцата звъни,
бяла вяра към бъднините лети,
вятър волен в знамената танцува,
цяла грейнала, България празнува.
Покланя се на братята спасители,
на своите святи и мъдри учители,
слънце усмихнато лицата краси,
пеят в простора безоблачни мечти.
Те, Кирил и Методий, наша слава,
дариха ни най-дивен, свиден дар,
от писмената тяхни меч направи,
и стана Борис-Първи непобедим цар.
Сплоти се дружно младата държава,
заякна крепко българската мощ,
и възвиси се гордо и възкръсна,
от непрогледната си,тъжна нощ.

От този ден до днес – навеки,

през бури тъмни и облачни пътеки,

чрез писмената слънчеви тя върви,

към своите победни,светли бъднини.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...