24 may 2009, 15:26  

24-ти май

  Poesía » Civil
1.9K 1 12

 

На този ден привеждаме глави,
пред двама братя, българи велики,
с обич вием многоцветни венци,
в очите ни сбъднато небе блести.
Радост красива в сърцата звъни,
бяла вяра към бъднините лети,
вятър волен в знамената танцува,
цяла грейнала, България празнува.
Покланя се на братята спасители,
на своите святи и мъдри учители,
слънце усмихнато лицата краси,
пеят в простора безоблачни мечти.
Те, Кирил и Методий, наша слава,
дариха ни най-дивен, свиден дар,
от писмената тяхни меч направи,
и стана Борис-Първи непобедим цар.
Сплоти се дружно младата държава,
заякна крепко българската мощ,
и възвиси се гордо и възкръсна,
от непрогледната си,тъжна нощ.

От този ден до днес – навеки,

през бури тъмни и облачни пътеки,

чрез писмената слънчеви тя върви,

към своите победни,светли бъднини.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...