24 may 2009, 15:26  

24-ти май

  Poesía » Civil
1.9K 1 12

 

На този ден привеждаме глави,
пред двама братя, българи велики,
с обич вием многоцветни венци,
в очите ни сбъднато небе блести.
Радост красива в сърцата звъни,
бяла вяра към бъднините лети,
вятър волен в знамената танцува,
цяла грейнала, България празнува.
Покланя се на братята спасители,
на своите святи и мъдри учители,
слънце усмихнато лицата краси,
пеят в простора безоблачни мечти.
Те, Кирил и Методий, наша слава,
дариха ни най-дивен, свиден дар,
от писмената тяхни меч направи,
и стана Борис-Първи непобедим цар.
Сплоти се дружно младата държава,
заякна крепко българската мощ,
и възвиси се гордо и възкръсна,
от непрогледната си,тъжна нощ.

От този ден до днес – навеки,

през бури тъмни и облачни пътеки,

чрез писмената слънчеви тя върви,

към своите победни,светли бъднини.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...