24 jul 2011, 10:26

* * *

839 0 0

Очите ти - не очи, 
а изваяни, блестящи
скъпоценни камъни.

Устните ти - не устни,
а плътни копринени
нишки от мечти.

Косите ти - не коси,
а шарени есени
листа, разпилени.

Ти, но не ти, а онзи
истинският ти. 
Той буди
моите мечти.

Нея озаряват я
светлините на
прекрасните ти
скъпоценни камъни.

Тя докосва нежно
тези копринени
нишки от мечти.

И нейните ръце
прокарват се
в шарените
есени листа.

С нея ти ли си!?
А с мен беше ли!?

Душата ми - не душа, 
а скъсана струна,
кървава река.

Сърцето ми - не сърце, 
а пустиня в ледове,
премръзнало дете.

Сълзите ми - не сълзи, 
а сянка на отминали
дни в радости.

Телефонът ти не звъни. 
С нея щастлив бъди.
Както с мен не си.

Аз в леговището си, 
замръзнала сама,
ще стоя и ще чакам
деня на лъча светлина...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...