24 июл. 2011 г., 10:26

* * *

842 0 0

Очите ти - не очи, 
а изваяни, блестящи
скъпоценни камъни.

Устните ти - не устни,
а плътни копринени
нишки от мечти.

Косите ти - не коси,
а шарени есени
листа, разпилени.

Ти, но не ти, а онзи
истинският ти. 
Той буди
моите мечти.

Нея озаряват я
светлините на
прекрасните ти
скъпоценни камъни.

Тя докосва нежно
тези копринени
нишки от мечти.

И нейните ръце
прокарват се
в шарените
есени листа.

С нея ти ли си!?
А с мен беше ли!?

Душата ми - не душа, 
а скъсана струна,
кървава река.

Сърцето ми - не сърце, 
а пустиня в ледове,
премръзнало дете.

Сълзите ми - не сълзи, 
а сянка на отминали
дни в радости.

Телефонът ти не звъни. 
С нея щастлив бъди.
Както с мен не си.

Аз в леговището си, 
замръзнала сама,
ще стоя и ще чакам
деня на лъча светлина...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...