10 ago 2011, 10:25

***

700 0 2

***

Човек се ражда бял

като листата на тетрадка, като бистрата вода.

Порасва, после прецъфтява -

изписан, изподраскан на дявола от вещата ръка.

 

***

Нощта пада и се дипли на къдрици.

А усмихнати звездици

поглеждат с укор майката земя,

обител и олтар на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свободей Огражденец Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за мъдростите!
  • Отново драмата... Дори ще я наричам тъмната страна на съдбата. Тя е непредопределена, но закономерна, така че винаги ти влияе - работата е там, че не знаеш колко. Затова по-ведро.
    Земята няма вина. Нужно е равновесие.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...