svobodey (Свободей Огражденец)
64 77
10 ago 2011, 10:25

*** 

  Poesía » Filosófica
530 0 2

***

Човек се ражда бял

като листата на тетрадка, като бистрата вода.

Порасва, после прецъфтява -

изписан, изподраскан на дявола от вещата ръка.

 

***

Нощта пада и се дипли на къдрици.

А усмихнати звездици

поглеждат с укор майката земя,

обител и олтар на любовта.

© Свободей Огражденец Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави за мъдростите!
  • Отново драмата... Дори ще я наричам тъмната страна на съдбата. Тя е непредопределена, но закономерна, така че винаги ти влияе - работата е там, че не знаеш колко. Затова по-ведро.
    Земята няма вина. Нужно е равновесие.
Propuestas
: ??:??