svobodey (Свободей Огражденец)
64 77
10 авг. 2011 г., 10:25

*** 

  Поэзия » Философская
531 0 2

***

Човек се ражда бял

като листата на тетрадка, като бистрата вода.

Порасва, после прецъфтява -

изписан, изподраскан на дявола от вещата ръка.

 

***

Нощта пада и се дипли на къдрици.

А усмихнати звездици

поглеждат с укор майката земя,

обител и олтар на любовта.

© Свободей Огражденец Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави за мъдростите!
  • Отново драмата... Дори ще я наричам тъмната страна на съдбата. Тя е непредопределена, но закономерна, така че винаги ти влияе - работата е там, че не знаеш колко. Затова по-ведро.
    Земята няма вина. Нужно е равновесие.
Предложения
: ??:??