Aug 10, 2011, 10:25 AM

***

708 0 2

***

Човек се ражда бял

като листата на тетрадка, като бистрата вода.

Порасва, после прецъфтява -

изписан, изподраскан на дявола от вещата ръка.

 

***

Нощта пада и се дипли на къдрици.

А усмихнати звездици

поглеждат с укор майката земя,

обител и олтар на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свободей Огражденец All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави за мъдростите!
  • Отново драмата... Дори ще я наричам тъмната страна на съдбата. Тя е непредопределена, но закономерна, така че винаги ти влияе - работата е там, че не знаеш колко. Затова по-ведро.
    Земята няма вина. Нужно е равновесие.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...