***
***
Дъждът засвири пролетна мелодия.
Изящните му пръсти бягаха
по мръсните клавиши на стъклата.
Една китара се опита
да ги догони.
Липата под прозореца
проточи любопитни клони
да види китариста.
А китаристът се отказа от китарата.
И ме покани да танцуваме,
докато дъждът се умори
да свири.
После се целунахме.
После китарата се сви във ъгъла,
осъдена на векове от самота.
Дъждът засвири пролетна мелодия.
Изящните му пръсти бягаха
по мръсните клавиши на стъклата.
Една китара се опита
да ги догони.
Липата под прозореца
проточи любопитни клони
да види китариста.
А китаристът се отказа от китарата.
И ме покани да танцуваме,
докато дъждът се умори
да свири.
После се целунахме.
После китарата се сви във ъгъла,
осъдена на векове от самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Величка Петкова Todos los derechos reservados
