Някога било ли е за теб
да имаш нещо близко до сърцето,
но точно то да бъде нещото, което
място няма да върви до теб?

Някога чувствал ли си нещо
толкова силно и необяснимо,
че без него е дори немислимо
да пресечеш тази улица отсреща?

Някога пробождало ли те е в сърцето
желанието да отвръщаш винаги с "Да"
и да чувстваш, че няма ни една звезда,
която да не можеш да достигнеш на небето?

Някога усещал ли си тази празнина,
като малка дупка в пустошта,
пукнатина в сухата земя,
изсъхнал стрък трева...

Някога дали ще разбереш,
че си прободна рана смъртна,
неизгасващ вътре в мен копнеж,
лъч светлина през водата мътна?

Искам да те питам нещо...
Някой докосвал ли те е така,
както слънце утринна роса посреща?
Някога желал ли си това?

Някога мечтал ли си?
Или не ти стига смелостта?
Щом не можеш радост да постигнеш,
кажи ми - според теб - живял ли си?

Живот на заем, живот във страх.
Живеем без искрена доза смях.
Живот във граници, живот във грях.
Само едно научих от живота...
и то е, че така не го разбрах.

26.07.2011г.