27 ago 2007, 15:46

:)

  Poesía
802 0 7
Устните ти викат ми: "Ела,
и дари ни ти целувка.
Нищо че е плаха,
нали е пак милувка".

Ръцете ти карат ме да полудявам,
и кръвта ми почва силно да кипи.
Щом лицето ми погалиш,
сърцето почва силно да тупти.

Очите ти пък, дълбоки са като море.
И тъмно сини кат` небе.
Красиви перлени очи,
имаш, мило ти.

Радостна съм, щом съм с теб.
Щастлива съм от това,
че съдбата двама ни събра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...