4 ago 2009, 23:23

* * *

  Poesía
836 0 0

Аз съм влюбено видение,
което те преследва и шепти,
което виждаш, щом заспиваш
и те гали със очи..
Аз съм влюбен нежен вятър,
който рови се в косите,
със ръце на южен полъх,
прави живи в теб мечтите...
Аз съм лунен лъч, когато
всички на Земята спят
и звезда, сияеща прекрасно,
светейки по твоя път...
Аз съм стих в поемата ти,
аз балада съм и песен тиха..
Ти за мен си свята пролет,
аз за теб ще бъда птица..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитринка Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...