* * *

19 sept 2008, 7:33

Poesía » De amor

464 0 0

Твоето отхвърляне,

твоят поглед апатичен

бавно ме убива.

Започваш от дробовете,

пронизваш ги,

с всяка твоя дума спираш моя дъх,

продължаваш през крехкото сърце,

което тупти за теб и твоята невъзможна любов,

после през мозъка,

караш ме да върша глупости,

неприсъщи за мен.

Докарваш ме до лудост,

не мога да дишам,

не мога да мисля,

май те обичам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.