* * *

Твоето отхвърляне,

твоят поглед апатичен

бавно ме убива.

Започваш от дробовете,

пронизваш ги,

с всяка твоя дума спираш моя дъх,

продължаваш през крехкото сърце,

което тупти за теб и твоята невъзможна любов,

после през мозъка,

караш ме да върша глупости,

неприсъщи за мен.

Докарваш ме до лудост,

не мога да дишам,

не мога да мисля,

май те обичам...