* * *

Sep 19, 2008, 7:33 AM

Poetry » Love

506 0 0

Твоето отхвърляне,
твоят поглед апатичен
бавно ме убива.
Започваш от дробовете,
пронизваш ги,
с всяка твоя дума спираш моя дъх,
продължаваш през крехкото сърце,
което тупти за теб и твоята невъзможна любов,
после през мозъка,
караш ме да върша глупости,
неприсъщи за мен.
Докарваш ме до лудост, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works