Твоето отхвърляне,
твоят поглед апатичен
бавно ме убива.
Започваш от дробовете,
пронизваш ги,
с всяка твоя дума спираш моя дъх,
продължаваш през крехкото сърце,
което тупти за теб и твоята невъзможна любов,
после през мозъка,
караш ме да върша глупости,
неприсъщи за мен.
Докарваш ме до лудост,
не мога да дишам,
не мога да мисля,
май те обичам...
© Селинджър Хуук Все права защищены