10 mar 2016, 23:03

29 февруари или Дата ли е обичта

  Poesía
519 0 2

Веднъж на четири години
се появява този ден.
Не зная има ли причини.
Добре, че днес не съм роден.

 

Не ми помага и не пречи,
наличноста на тази дата.
Отпуската - с ден далече,
а тя за мен е нещо свято.

 

Ще изтърпя аз, часовете,
незнайно спуснати защо.
Навярно са, за да усетя,
с едно повече добро.

 

А може чудо да се случи?
Как обожавам чудеса!
Търпението не научих,
но този ден, ще потърпя.

 

Внимателни бъдете всички,
сред нас са всъщност чудесата.
Нужно е да се обичаме,
а обичта не ни е дата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...