13 ago 2015, 1:26

* * *

  Poesía
502 0 2

Тя бе глупава да тръгне

към това място – неизвестното.

Да търси път, за да се върне

с нещо ново от наученото.

 

Премина тя през болка и радост.

Дори се спъна няколко пъти.

Но разбра, че носи в себе си гордост

заради това, че може да го отпъди.

 

„Кое е то?”, чудно питате се вие.

„Дали любовник? Или пък жена?”

А тя се смее, защото няма да се свие

под плащта му, тежък, на петна.

 

„Гордостта ми не била е порок”

мисли си в просъница тя

„Щом помогна ми да зърна Бог.

Но онзи, към когото с чест вървя.”

 

„Който безрезервно сили ми даде

да се боря с онова чудовище – страха

и отвори ми очите, за да видя,

че този Бог е всъщност Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря и за комплиментите, и за насоките. Все още си личи, че съм прохождаща, за това и благодаря, че не ме съдите строго! Поздрави!
  • Прекрасно! Да, Бог и Любов и всичко! Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...