13 ago 2015, 1:26

* * *

  Poesía
498 0 2

Тя бе глупава да тръгне

към това място – неизвестното.

Да търси път, за да се върне

с нещо ново от наученото.

 

Премина тя през болка и радост.

Дори се спъна няколко пъти.

Но разбра, че носи в себе си гордост

заради това, че може да го отпъди.

 

„Кое е то?”, чудно питате се вие.

„Дали любовник? Или пък жена?”

А тя се смее, защото няма да се свие

под плащта му, тежък, на петна.

 

„Гордостта ми не била е порок”

мисли си в просъница тя

„Щом помогна ми да зърна Бог.

Но онзи, към когото с чест вървя.”

 

„Който безрезервно сили ми даде

да се боря с онова чудовище – страха

и отвори ми очите, за да видя,

че този Бог е всъщност Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря и за комплиментите, и за насоките. Все още си личи, че съм прохождаща, за това и благодаря, че не ме съдите строго! Поздрави!
  • Прекрасно! Да, Бог и Любов и всичко! Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....