* * *
Тя бе глупава да тръгне
към това място – неизвестното.
Да търси път, за да се върне
с нещо ново от наученото.
Премина тя през болка и радост.
Дори се спъна няколко пъти.
Но разбра, че носи в себе си гордост
заради това, че може да го отпъди.
„Кое е то?”, чудно питате се вие.
„Дали любовник? Или пък жена?”
А тя се смее, защото няма да се свие
под плащта му, тежък, на петна.
„Гордостта ми не била е порок”
мисли си в просъница тя
„Щом помогна ми да зърна Бог.
Но онзи, към когото с чест вървя.”
„Който безрезервно сили ми даде
да се боря с онова чудовище – страха
и отвори ми очите, за да видя,
че този Бог е всъщност Любовта.
© Биби All rights reserved.
Поздрави!
