19 may 2019, 10:22

*** 

  Poesía » Filosófica
579 4 4


На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.

Животът на слънце препича се,
на пейка от камък поседнал
и гледа безстрастно в часовника,
на пейката в крайчеца седнал.

© Марина Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ranrozar, благодаря
  • Виж ти! И това е хубаво,бе!😍
  • Lilia_Anna, радвам се, че съм била разбрана и стихът Ви е харесал.
  • Времето е лениво и може би само ние сме забързани и угрижени. Дните, на преминалото настояще са вече примирени и освободени от товара си. Животът тече несмутим от тиктакането, което из(от)мерва времето ни. Така разчетох този философски поглед на битието.
    Кратко и съдържателно.
Propuestas
: ??:??