19 мая 2019 г., 10:22

***

889 4 4


На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.

Животът на слънце препича се,
на пейка от камък поседнал
и гледа безстрастно в часовника,
на пейката в крайчеца седнал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ranrozar, благодаря
  • Виж ти! И това е хубаво,бе!😍
  • Lilia_Anna, радвам се, че съм била разбрана и стихът Ви е харесал.
  • Времето е лениво и може би само ние сме забързани и угрижени. Дните, на преминалото настояще са вече примирени и освободени от товара си. Животът тече несмутим от тиктакането, което из(от)мерва времето ни. Така разчетох този философски поглед на битието.
    Кратко и съдържателно.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....