19 мая 2019 г., 10:22

***

887 4 4


На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.

Животът на слънце препича се,
на пейка от камък поседнал
и гледа безстрастно в часовника,
на пейката в крайчеца седнал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ranrozar, благодаря
  • Виж ти! И това е хубаво,бе!😍
  • Lilia_Anna, радвам се, че съм била разбрана и стихът Ви е харесал.
  • Времето е лениво и може би само ние сме забързани и угрижени. Дните, на преминалото настояще са вече примирени и освободени от товара си. Животът тече несмутим от тиктакането, което из(от)мерва времето ни. Така разчетох този философски поглед на битието.
    Кратко и съдържателно.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...