13 feb 2024, 6:21

* * *

  Poesía » Otra
601 1 2

Миналото:

Не ме забравяй, ти израсна с мен, 

открих ти съкровените си тайни!

Летеше след мечтите всеки ден 

от минус някъде, до плюс безкрайност.

 

Настоящето:

Сега вървиш с отворено сърце -

познаваш и студа, и ветровете. 

Света обгръщаш с двете си ръце, 

а любовта в зениците ти свети. 

 

Бъдещето:

Не се страхувай! Чакам те, ела, 

/извайваше ме толкова години/,

да пуснем и последната стрела 

в живота ти, преди да си заминеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....