ninasar
101 el resultado
Някой шепне навън,
шепнат билки, цветя и дървета:
„Спомен няма от сън,
а луната закръглена свети
и те вика при нас ...
  40 
Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,
после слагам грима си – усмивка, запазена марка.
Светогледът разви се с годините, стана широк,
тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.
Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде, ...
  68 
Подгониха ме лудите години
и неусетно някак си пораснах.
След пролетта и лятото отмина,
животът си тече, това е ясно.
Защо тогава тайно продължавам ...
  111  17 
Чувах майка си често да плаче,
че не съм се родила добре
и изгубила моето братче,
а очаквали бебета две.
Моят татко тогава се сринал ...
  99 
В окото на бурята е празно и толкова пусто,
а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,
хипнотична спирала от водни порои засмуква
тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.
Неразбрана е бурята, иска другар да си има ...
  68 
Пъстро хвърчило в простора лети,
чайки се гонят над морски вълни.
Тичам по пясъка сух и горещ,
сякаш настъпила свит таралеж.
Луда съм, луда за девет села, ...
  192  17 
На кой се молиш, дявол да те вземе,
ти беше този, който си отиде,
но оттогава мина много време,
повиках дъжд да заличи следите.
В мен огънят отдавна е угаснал, ...
  137  16 
по " Морско синьо" на Деа
/нещо като отговор/
И аз като малка се влюбих в това
синьото, дето сънуваш.
Тихо на пейката в морския парк ...
  111 
Два облака в небето се прегръщат,
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата, ...
  238  13  27 
Не ме боли от спомените вече,
сега са просто средство за отмора.
Чернилката с годините изтече
и нямам нужда с тях да си говоря.
Китарата ти пееше със струни ...
  98 
Ще се върна след хиляди зими,
в непозната обвивка навярно,
но душата със себе си взимам -
светла сянка в окото на гарван.
От сребристия диск на луната ...
  168  11  13 
"Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда."
Джак Керуак
Душата ми е птица волнокрила,
на свобода обича да лети,
Тя своя път отдавна е открила - ...
  132  15 
Животът понякога толкова грубо ме удря,
че въздух едва си поемам и скърцам от болка,
главата кънти и наоколо става безлюдно,
в очите ми кръв се събира. Той пита ме: “Колко?“
Колко още да удря, за да остана послушна, ...
  88 
Христос воскресе! Слава, Божи сине!
Камбанен звън оглася небесата.
Во истина воскресе! До амина!
Кръвта Му не напразно е пролята.
Макар и да е малка като зрънце, ...
  86  11 
Научи се с ръцете да лети,
крилете си остави на небето,
но пръстите й галят ангелски
и светъл лъч в зениците й свети.
Живота ражда в сълзи и крещи ...
  131 
Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам, ...
  122  11 
Не чакам ни петък, ни събота, нито неделя,
отварям широко вратата на поредния ден.
Часовник безстрастен времето в такт разпределя,
по неведоми криви животът се движи край мен.
Природата, фокусник сръчен, сезони редува, ...
  216  17 
Небето с облаци е пак небе
и бодливи розите ухаят,
човек да си е много по-добре,
отколкото да си змията в рая.
С вълните си морето те зове, ...
  105 
"Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!"
Дора Габе
Аз живея на слънцето в златния храм
и очите ми жадно целуват простора,
черпя радост, мечти и надежди от там. ...
  105 
Отдавна си замина, Малък принце,
при розата, единствена за тебе,
а времето в очакване разми се,
самичка съм и сякаш непотребна.
Пътуването беше ли приятно ? ...
  134 
„Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре“ Жилбер Сасборн
И молим се, и молим се, и молим.
На разпнатия Бог се молим в църква
и мислим си, че гледа ни отгоре,
но всъщност той е нас, и е объркан. ...
  215  14 
По пътищата, мокри от дъжда,
заметнати с небесно одеяло,
на пръсти, тихо спусна се нощта,
букет звезди в ръката си събрала.
Разпръсна ги над спящата земя ...
  117 
Сакрален храм е женската душа
и необятна чувствена вселена.
Отсъди Бог: “ Ще бъде майка тя,
жената, от реброто сътворена!“
Събра небето в нейните очи ...
  99 
Светът не иска повече войни,
светът не иска вече да умират
невинните деца, мъже, жени
и от кръвта животът да блокира.
Пари и власт са боговете днес ...
  182  11 
Като вятър луд хуквам на някъде,
не се плаша от нови неща.
Спирам дъх да поема понякога,
след това все по-бързо летя.
Много зими през мене преминаха, ...
  115 
Надникнах през ключалката на времето
от любопитство, искрено признавам,
а то като река течеше шеметно
величие понесло и забрава.
Картините препускаха край мене, ...
  117 
Ако някога спра да мечтая,
ще съм лебед изгубил перата си.
Ще съм пленник в заключена стая
и ще блъскам стените с главата си.
Ще мъждят от умора обзети, ...
  145 
Пияна съм от виното червено,
на слънцето поело топлината,
пътувала по гроздовите вени,
сега кръвта ми с нея е богата.
Пияна съм, че празник всеки ден е, ...
  313  22 
Джокондата не съм, а Мона Лиза.
Знам, трудно ти е да го разбереш,
в подробностите няма да навлизам.
Теории за всичко, колко щеш.
Аз всъщност съм самия Леонардо ...
  95 
Перверзници! Под лупа ще ме гледат!
Дисекция ми правят като жаба,
поклащат си главите тез говеда
и мислят си, въжето ще разхлабя,
за да ме разгадаят. Колко жалко! ...
  108 
На три реки начало в мене нося.
Извират ми направо от душата.
Текат, понесли слънчеви откоси,
копнения и дъх на топъл вятър.
Надежда е едната, пълноводна, ...
  141 
Не чукай на вратата ми, Любов,
за тебе тя е винаги отворена.
Ела, килимът ми е чисто нов.
И ти си нова, гледаш непресторено.
Кажи сега какво те води тук? ...
  155  13 
Имах много любови, признавам.
Обичала съм всички, до един.
Сега съм като ябълка узряла
и искам да обичам пак. Амин!
Ще кажете, че грешно е, не може, ...
  120  10 
Да плачем ни е дадено от Бог
и да се смеем пак ни е от него.
Той понякога е много строг,
но любов ни праща и утеха,
Алелуя! ...
  110 
„Искам чудо!“ – извика детето.
„Ти си чудо – прошушна клонака –
и пристигаш оттам, откъдето
всеки благо известие чака.“
„Ех, че чудо!“ – възкликна жената ...
  160 
Най-лудата луна се взира в нас,
удавя ни в сребристото сияние.
Душите ни останаха без глас,
разделя ни секунда разстояние.
Един зад друг или един до друг, ...
  115 
Стига вече сънува вълни
и русалки красиви в морето,
а опитай се пак да заспиш,
не е време за приказки, ето
уморена си, гледаш едва, ...
  95 
Повдигам се
на пръсти, още малко,
да хвана слънцето
с ръцете искам,
но ми нашепват: ...
  98 
сонет
Аз чакам закъснялата любов,
поникнала след дъжд метеоритен.
Светът като по чудо става нов
и по-добри са нощите и дните. ...
  234  16 
Не ме обичай, моля те, недей.
горчива съм и пълна с полуистини.
Пропаднало е моето небе,
от болка облаците са надвиснали.
Не ме поглеждай с влюбени очи, ...
  112 
Propuestas
: ??:??