ninasar
157 el resultado
Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...
  67 
Животът ми е вятър и мъгла,
дъга и слънце, бурени и рози.
Подобно маски в бляскав карнавал,
редуват се поезия и проза.
Животът ми е буре с динамит, ...
  63  12 
Диментори са босите мъгли и пулят се в стъклата като призраци.
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
  154  18 
Забъркана във вещерски казан
е тази нощ, невярна самодива.
А ти от похождения пиян,
с изтъркани клишета я заливаш.
Не можеш се мериш с нея, не, ...
  55  10 
Родих се в самотния сън на звездите на малка планета в покрайнините на Вселената. Пръстен от гъсти мъгли я закриваше и на практика беше невидима. Живеехме щастливо. Сутрин се къпехме в роса, тичахме из изумрудената трева, пускахме хвърчила и гледахме как се закачат по буклите на розовите облаци. И в ...
  86  11 
Загърната в прокъсания шал,
трохи подхвърля на врабците гладни.
Домът ѝ бе отдавна опустял,
децата ѝ съдбата ги открадна.
Прилича на премръзнало врабче – ...
  99  15 
Ноември има сивите очи
на облаци студени и намръщени.
Той винаги е тих и мълчалив,
а вечер спи в долапите на къщите.
Ноември е най-малкото дете ...
  107  20 
Мечтите са от ангели пера,
които над главите ни се реят.
Едничко искам, свят да сътворя
с магическата пръчица на фея.
И този свят да бъде съвършен – ...
  60 
А някога безсмъртни сме били,
един език говорили сме всички.
Днес търсим из бунищата следи,
затрупани под модните привички.
Прощаваме си трудно. О, слепци! ...
  108  12 
От облаците капе гной ръждива
и сякаш, че небето се обрива
от толкова бездушна злост човешка.
Как се изкупва планина от грешки?
Приемаме се твърде насериозно, ...
  113 
С походка на езическа богиня,
с бакърени отблясъци в косите,
премина през овощните градини
и сок от плодовете им опита.
Поспря край нивите, пръстта разрови, ...
  146  11 
Всичко свое нося със себе си.
Бл. Димитрова „Лавина“
Всичко свое със себе си нося,
имам толкова, колкото трябва,
милостиня от никой не прося. ...
  153  19 
Сетивата са прегладнели.
Еуфорията завладява.
Корсети и фини дантели.
Съспенс в осма октава.
Игри на глада. ...
  187  11 
Листопадно е времето вън,
есента пъстри черги размята,
аз танцувам с листата насън
и бродирам криле в тишината.
Имам нужда от тях всеки път ...
  118  18 
- Деца, какво е доброта, кажете?
- Добротата е прекрасно цвете,
расте в човешката душа свенливо
и се разлиства, ако се полива.
- Поука всеки трябва да си вземе, ...
  173  19 
Пленена съм от циганското лято
с оранжево-червените му краски,
с килима от листа, покрил земята
като защитна кожена препаска.
И есенното слънце е магично, ...
  116  13 
Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
  113 
Толкова дълго мълча, че забравям да дишам,
крача през тъмни блата, през трънаци и киша.
Следвам те денем и нощем , вкочанена от студ,
гледам света покрай мен през очите на луд.
Мразя, проклинам, съмнявам се в себе си, Боже, ...
  78  10 
/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
  141  11 
Дъждът отчаяно над мен вали,
опитвам се от него да се скрия.
Пробождат капките като стрели,
а трябваше да са благословия.
Къде остана звънкият му глас, ...
  128  16 
По вените – божествен акведукт,
кръвта тече червена и гореща,
разпалва страстите подобно шут,
поканил херцогинята на среща.
Кодира знаци кръвния поток ...
  125  12 
Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,
малко момиче играе с космичния вятър.
Пуска хвърчило със звездни воали обшито,
гони опашката синя на вечното лято.
В млада жена се превърна момичето малко, ...
  92 
Всеки има своя къс небе,
но моето е много, много синьо.
Когато облак в него се поспре,
усмихва се преди да си замине.
Слънцето го гали през деня ...
  151  11 
Любовта чака някъде скрита
с вишнев цвят да засипе паважа.
По безлюдните улици скита
и наднича в прозорците даже.
Аз отдавна не ходя на срещи, ...
  188  14 
Не знам дали комета съм била,
из космоса размахала опашка
или жужаща мъничка пчела,
събираща нектар от плод разкашкан.
Във всеки случай нещо съм била, ...
  138  11 
Животът ми – виенско колело,
се лута ту надолу, ту нагоре.
В небето на възторга е било
и падало е с трясък от умора.
Научих се на древната игра ...
  199  19 
Герой съм в развлекателна сюита,
червените обувки си обух.
По улиците есенни се скитам,
на всички предразсъдъци напук.
Полата ми е черна – до коляно, ...
  230  17 
Дори когато яростно вали
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот ...
  225  21 
Поредната цигара пуша.
Мислите налазили ума,
минават през дима
и падат като зрели круши.
Септември е с окраска бледа. ...
  86 
Ти мислиш ли понякога за мен,
когато слънцето залязва вечер?
Оставих те напълно съкрушен,
а аз заминах много надалече.
Изпитвах остро чувство на вина, ...
  127 
Кафето е горчиво напоследък,
горчи ми и от лявата страна.
Нуждая се от мъничък напредък,
объркана се чувствам и сама.
Стоя сама на път широк, но празен, ...
  131  12 
/ по повод наводнението /
О, мое село, мое родно село,
защо се спря над теб пороят зъл?
Кажи, по грешен път ли бе поело?
Да стори Бог това, не би могъл! ...
  131  11 
Избледнява зеленото в края на лятото,
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си, ...
  128  11 
Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...
  174  15 
Застива тишината между нас,
тревожна като крясъка на птица.
Две статуи, застанали в анфас,
изпепеляващи се със зеници.
Такава тишина е като гръм, ...
  121 
Душата ми, ах, милата душа.
за колко хора бе подслон уютен,
до дето най-накрая осъзна,
че не е нито хан, нито приют е.
Заключи входната врата с резе, ...
  238  17 
„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот, ...
  131 
Мила мамо!
Скоро имаш рожден ден и аз много се чудех какъв подарък да ти направя. Накрая реших, вместо да заделям от парите, които ми даваш всеки ден, да ти напиша писмо. Зная, че каквото и да ти подаря, дори само с думи да ти честитя, пак ще се зарадваш. Този път обаче искам да е нещо по-различно, ...
  276  13 
Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...
  200  18 
Част четвърта
Болестта се беше отприщила с пълна сила. Само очите показваха , че има живот в това тяло. Виждах душата й през тях, готова всеки момент да отлети. Сърцето ми се късаше. Човешкото сърце, чрез което усещах промяната в мен. Бедното дете! Бедното малко богато момиче! Какво значение имаха п ...
  184  12 
Propuestas
: ??:??