ninasar
253 el resultado
Ако някога пак се омъжа,
ще повикам дъжда да измие
всички улици прашни и тъжни,
по които минаваме ние.
Ако някога пак се излъжа, ...
  183  12 
Красивите очи на младостта
се крият зад завесата от бръчки
и само пламъчето на страстта
опитва на моменти да ги сръчка.
Красивите очи на младостта ...
  191 
Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен ...
  256  12 
Обичам есента. Тя е различна,
променлива и с много неизвестни.
За някои е може би безлична,
ала за нея има много песни.
За мене е вълшебница чудата, ...
  284  14 
Времето неумолимо тича
и чертае бръчки по лицето,
а на мен така ми се обича!
Любовта балсам е за сърцето.
Всъщност май неправилно го казах. ...
  185 
Безмислено е времето, в което
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
  328  14 
Среднощен дъжд окъпа тишината
и приласка душата неспокойна.
Поисках от Вселената да прати
щастие и здраве в дози тройни.
Но не за мене само, а за всеки ...
  258 
След многото отминали лета,
в които шепите със слънце пълнех,
сега ме топли само мисълта,
че божието зрънце в мен покълна.
Намерих се сред гъстата тълпа, ...
  319  17 
Колко е тихо в душата, колко е тихо,
бели пауни кротко си решат перата.
Мислите знойни тъй надълбоко попиха,
че си заключих с три катинара устата.
Дишам, издишам, дишам, издишам спокойно, ...
  309 
След поредната среща дъждът
ме измокри до кости,
но от него не хванах ръжда -
издръжлива съм доста.
Колко пъти над мен е валял ...
  246 
Аз съм добро момиче,
ти ме познаваш, нали?
Като обичам, обичам,
като си тръгна, боли.
Аз съм добро момиче, ...
  476 
/ история по снимка/
Превърнах се в гарван,
снова между тук и отвъдното.
Смъртта е невярна,
отнася мечтите несбъднати. ...
  262 
Живеем на семейни начала
със щастието. То не ми досажда
да свалям розовите очила
и да не изпитвам остра жажда
към разни несъществени неща - ...
  253  11 
Аз съм белият дракон
от твоите нощни видения.
Не разбираш защо съм дошла
и се губиш в съмнения.
Довери ми се и ме пусни, ...
  257 
Живея на средата на живота -
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...
  235 
Нагазих водата -
изобщо не е до колене.
Покри ми главата
и нещо обърка се в мене.
Не беше ни златна, ...
  270  11 
Миналото:
Не ме забравяй, ти израсна с мен,
открих ти съкровените си тайни!
Летеше след мечтите всеки ден
от минус някъде, до плюс безкрайност. ...
  218 
Все още ме вълнува любовта,
но не онази мимолетна дива,
която се събужда сутринта,
облича се и бързо си отива.
Вълнувам се от трудната любов, ...
  288 
В зениците ми слънцето наднича
и се разпукват жълти минзухари.
Животът, в същността си тъй първичен,
избухва като екот на фанфари.
И старостта отстъпва колебливо ...
  255 
И някой ден, ако сгреша неволно,
не ме замеряй с грубост и обиди,
не ме наричай луда и фриволна,
не ме гони. Сама ще си отида.
Животът с тебе вече не е сладък, ...
  315  12 
Умея да запълвам тишини,
но все по-рядко вече ми се иска.
Отмествам погледа си настрани –
моментът на превключване е рисков.
Говоренето взе да ми тежи ...
  370  17 
Не разголвам душата си вече.
Била съм много наивна.
Но най-накрая се очовечих,
преди тотално да кривна.
На никого сега не досаждам, ...
  330  10 
Наричай ме с най-нежни имена,
а аз като вода ще ги поглъщам.
Понякога и в думичка една
се вслушвам и при тебе се завръщам.
Наричай ме, зови ме през нощта, ...
  333 
Аз може и да съм тотално сбъркана,
но някакси не ми се остарява.
Да, да, разбирам че звучи изтъркано.
Човек живее както заслужава.
Не мога да избягам от годините, ...
  547 
Аз съм истинска, топла, добра
и живея живота красиво.
Правех грешки и късно разбрах,
че съм тук, за да бъда щастлива.
Много дълго мълчах може би, ...
  735 
На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...
  284 
Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите, ...
  271 
Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра.
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...
  322  10 
В мен сезоните често се сливат
и приличам на шарена къща.
Идва някой, а друг си отива,
но след време отново се връща.
Есента днес ми роши косата, ...
  284 
... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
  318 
Таралежите заспаха
в кош от есенни листа,
а бодливата им стряха
ги предпазва от света.
Като тях дали ще може ...
  296  12 
Като резен жълта диня
е луната тази нощ,
а тъгата ми е синя
и прилича на въпрос.
Колко време ще е нужно ...
  282 
Отдавна съм сама. Не ме е страх.
Пътеките пред мене криволичат.
Душата си насигурно прибрах.
Сега съвсем на себе си приличам.
Поръбих си сърцето с канава ...
  297 
" Обичай, момиче,обичай! -
нашепваше странният глас. -
Обичай живота себичен,
обичай го с цялата страст.
Посрещай кервана на дните ...
  327  10 
Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...
  370 
Дишай! Издишай! Бавно, дълбоко!
Дишай! Знай, всичко минава!
Дишай! Издишай! Няма "не мога!"
Ще си простиш, ще забравиш!
Как я направи грешната крачка ...
  452  21 
Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...
  397  11 
Трима души сме в лодката. Трима.
Аз и ти, любовта ни ранима.
Неотлъчно в живота ни следва,
тя е с нас по космична наредба.
Ако падна, ме вдига отново, ...
  342 
Щурците още си припяват вечер,
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора ...
  328 
Не си отивай, лято, остани,
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така ...
  440 
Propuestas
: ??:??