Sladka2leydy (Николета Георгиева) Sladka2leydy (Николета Георгиева)
1
16 abr 2011, 10:46

* * *

  Poesía
713 0 2

 

 

    Вярвам, ще дойде ден, любими,

    ще молиш ти, ще моля аз,

    и две облачета, с прах покрити,

    ще плачат те за нашите скариди...

 

 

    Твойта вечно сива лента,

    мойта бяла ще смени,  

    но няма вече до моя дом пътека,

    останала нощта да озари...

 

   

    Аз всички отговори зная,

    питай ме и ще ги разпозная,

    но стига вече ми реви,

    че главата ме боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0