Вярвам, ще дойде ден, любими,
ще молиш ти, ще моля аз,
и две облачета, с прах покрити,
ще плачат те за нашите скариди...
Твойта вечно сива лента,
мойта бяла ще смени,
но няма вече до моя дом пътека,
останала нощта да озари...
Аз всички отговори зная,
питай ме и ще ги разпозная,
но стига вече ми реви,
че главата ме боли!
© Николета Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
