Вярвам, ще дойде ден, любими,
ще молиш ти, ще моля аз,
и две облачета, с прах покрити,
ще плачат те за нашите скариди...
Твойта вечно сива лента,
мойта бяла ще смени,
но няма вече до моя дом пътека,
останала нощта да озари...
Аз всички отговори зная,
питай ме и ще ги разпозная,
но стига вече ми реви,
че главата ме боли!
© Николета Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
