Вярвам, ще дойде ден, любими,
ще молиш ти, ще моля аз,
и две облачета, с прах покрити,
ще плачат те за нашите скариди...
Твойта вечно сива лента,
мойта бяла ще смени,
но няма вече до моя дом пътека,
останала нощта да озари...
Аз всички отговори зная,
питай ме и ще ги разпозная,
но стига вече ми реви,
че главата ме боли!
© Николета Георгиева All rights reserved.