28 feb 2007, 22:59

...

  Poesía
675 0 0
Сълзи със някаква безмерна рамка
обгръщат моя стръмен път.
Едва вървя. И нямам сили даже
да погледна накъде вървя.
Сама по своя път се боря
със  хиляди злочестини
и нямам сили и очите си аз да отворя,
да видя радостните дни.
На тъмно съм. Очите веч не светят
с онази своя топлина -
замръзнаха в гримаса целите
и без цвят остана ми съня.
Но аз съм тук. И бавно продължавам
своята борба,
сама оставам, но се състезавам
сама срещу света.
А моята победа ще дарявам
на хората с добра душа -
любов и сила да им давам,
за да не са сами в света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...